Златотърсачка

Nov 12, 2013, 12:08 AM

Poetry » Phylosophy

536 0 3

Само оправя си косата,
а вече целуват ù краката.
Ухажори всякакви, различни,
до крайна лудост романтични.

Тя си знае интереса,
избира този с мерцедеса.
Уговарят първа среща,
етюд за сцена зловеща.

В началото са с маски
криещи ярките окраски.
Излизат още веднъж-дваж,
ред е на висшия пилотаж.

Подаръкът е в карати,
израз на чувствата богати.
Идва време за разплата
с разтягания на кревата.

Получил вече своя дан,
слага края на този блян.
Изтръсква го за сбогом
и кой откъде е родом.

Така платила цената
на алчността и простотата.
Затова безполезни са благата,
когато празна е душата.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Bay-Ivan (Иван Ракаджийски)

2013-11-12T16:51:11+02:00

Благодаря за коментарите. Пиша така както ми идва отвътре. Стила на писане може да не е висок, но целта е да бъда разбран от максимално много хора
Katriona (Кети Рашева)

2013-11-12T10:14:25+02:00

Малко нещо като народна песен, но е смислено, актуално.
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-11-12T08:46:10+02:00

Добре дошъл,с хубавото прозрение!Вярно,благата не стигат да заситят празната душа!