Злеседска рапсодия
Велик, велик е нашия съсед,
панелната килия е творческия замък,
за кратко викам му злесед,
не оставя и за миг камъка до камък.
Трудно се противостои на простотията,
дори с Голиатовски сили и духовност.
А не-един Давид с роли на комшията,
го стреля всеки ден с дози отровност.
В трудно време и място съм оставен:
отгоре – отстрани - малко по диагонал.
Активирани от злите сили искат да се проявят.
Подрастващи подскачащи, жени в критическа,
деденца и бабенца, съскащи и потропващи,
свадливци с вечните ремонти,
с тъмно-енергиен блеснал поглед,
с бормашини и другите им шумни
биологични продължители на крайници,
пиещи доволно бира на показ
след поредния успешен ден.
Навсякъде сте вий-белязаните да вредят,
мислейки си, че са активни, че творят,
а всъщност безброй комплексчета избиват.
(римирането тук отстъпва на нелирическото словоизлияние)
Само кученца лаещи бодро и жадуващи
и те душичките малко въздух, спокойствие, свобода...
Само тях ги разбирам, че и те са чуващи
денонощния вой на суровата несвещена простота...
За всички вас герои и жертви на инфо война и простотия:
Пътят ви е страшен и славен, а за мен е сложен всеки ден -
как да възприемам плодови мушици с лик на комшия
поне до нивото на неосъзнато дете или пораснал кретен.
И така вие еволюирахте, честито – е поне за мен.
Защото мушичките всеки ще ги смачка,
а децата всеки ги разбира, поучава, оценява
според състоянието им и безбройните години,
които са им нужни да достигнат
базовата човешка степен на развитие.
(трудно се римира признайте с винтоверт на шията и с дърводелски цех на главата...)
© Гориан Дрей All rights reserved.
