Злоба
891
0
2
Мъката голяма отваря ми вратата тежка
на омраза и жестокост, на безпощадност, ненавист
сила тя ми дава в замяна на моята душа.
Болката е силна, а забравата измамна, пак след мен
се тътри и крещи - приеми го, приеми.
Но не, предпочитам болката жестока на хиляди парчета
да разкъса душата ми обезсърчена.
Не, не и отново не, не искам аз живот в килия тясна,
искам свобода.
Ще крещя, докато злобата отново се прокрадне в малката
тъй осакатена душа, жалкото подобие на някогашен
човек сега израства в царството на мрак и злоба.
Той не иска вече светлина, а само кръв и писък ,
усмивка всяка пак отравя, желанието да живееш изпарява.
Но няма да се дам на тази сган
дори от ада изпълзяла, пак не ще погуби моята мечта за усмивки по света.
След битката жестока, с кръв и злоба,
с усмивки и мечти той ще бъде победен,
сбогом, мистър ХЕРОИН.
© Стоян All rights reserved.
