Feb 14, 2014, 9:37 PM

Злободневен

  Poetry » Civic
659 0 0

Той не живеше сам, но бе самотен,

като осъден на затвор доживотен.

Неразбирайки защо му се случва,

го отдаде на лоша поличба.

 

Поизнерви се от тази тегоба

в живота си собствен да е някак без роля,

намрази всички и всичко нарочно

и им го показва редовно порочно.

 

Подгонен от безбройни комплекси
търси себе си, но нищо не открива,
и изпадащ в свади гротескни,
видиоти се и така ни позира.

 

Ето днес с тази злост и ненавист

ще е за всички индивид актуален,

но това слава е крехка и кратка,

и още утре  ще бъде забравен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...