Злочеста Разходка
Злочеста Разходка
Тъмата навънка се спуска над мене,
изгряват милиони звезди.
Далеко, зад хълма, див чакал стене -
потънал съм пак във мечти.
Луната в небето е толкова ярка -
на моята мисъл контраст!
Душата поетична изгаря тъй жарка,
сърцето е преляло от страст.
За тебе си мисля през цялата вечер,
красотата на моя копнеж!
Нежният ти поглед е толкоз далечен,
на гласа ти - сладкия звънтеж.
Мечтите ми ярки, обвити в поквара,
убива ги бавно нощта.
Ако трябва ще пия отровна отвара,
поне свойта страст да спася…
Над дясното рамо стои дявол черен
и шепне ми грозни неща.
Надвесен от ляво - архангелът бледен,
уплашен и той от смъртта.
С походка лека и баронски кокетна
вървя си напред аз без страх.
Мисълта за нашата среща последна
припомни - преди какъв бях.
Един щастлив, лъчезарен младеж,
ходещ по вечно зелени треви.
Тогава превърна се ти в мой копнеж
и тъгата не остави следи…
Сега макар млад и изпълнен с обич,
се чувствам от рано остарял.
И рано съсухрен, с бръчки от горест
на мрачната епоха поет овехтял…
Омръзна ми тази вечерна разходка -
достатъчно скитах нощес!
Ще чакам зората на утрото кротко -
в забрава заспивам злочест…
© Пресиян Кисьов All rights reserved. ✍️ No AI Used
