Знаци
На мама
За втори път вратата се отвори
сама. Невероятно е, нали?
И сякаш тишината се престори
на теб. За да не страдам и боли.
Саксията на външния прозорец
съборила е бурята в снега.
Когато искам с тебе да говоря,
към кой ще се обръщам отсега?
Аз пазех в нея шепа пръст от гроба,
от твоя гроб далечен, заледен...
Почувствах се сама, като в прокоба,
без ангела пазител, бдящ над мен.
Понякога свещичка упокойна
запалвах да ти светне в тази пръст.
Тъгата усмирявах и преклонно
присвивах пръсти да направя кръст.
Но снощи след вихрушка януарска
останах без саксията ти аз.
И трясък, мамо, моя сън ще стряска
пак в четири – последния ти час.
17.01.2016
© Мария Панайотова All rights reserved.
