Sep 3, 2025, 3:52 AM

Една през облак

  Poetry
130 0 0

Не знам да свиря забравих текста

може би обратно е зад звезди

луната пълни ли се

оставя диря в облаци

 

малък свят как в стаята да спя

вън когато живот е

затворници сме между четири стени

стрелките на часовник бягат

назад кои вървят 

 

вам понятно. ли е

времето и завзето

хълм забулен докато залезе тя

без да спре загадъчно ще бъде буден

 

буен само през деня

ручей струен ще шуми

дойде ли нощта

друг пред самодива

за да не преспи сама

 

запомних нейните слова

припомних текста и шагая вперьод

музиката само е една

а тя

.... времето без предел

знае само една през нощта

 

..луна.. 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stew Carrey All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...