Една през облак
Не знам да свиря забравих текста
може би обратно е зад звезди
луната пълни ли се
оставя диря в облаци
малък свят как в стаята да спя
вън когато живот е
затворници сме между четири стени
стрелките на часовник бягат
назад кои вървят
вам понятно. ли е
времето и завзето
хълм забулен докато залезе тя
без да спре загадъчно ще бъде буден
буен само през деня
ручей струен ще шуми
дойде ли нощта
друг пред самодива
за да не преспи сама
запомних нейните слова
припомних текста и шагая вперьод
музиката само е една
а тя
.... времето без предел
знае само една през нощта
..луна..
© Stew Carrey All rights reserved.