аз съм Голям и в черупка на броненосец,
шахматно оцветен, събирам армия.
Ако познаваше стратегията ми,
би оттеглил офицерското си достойнство
в лазарета на Eвтаназията.
Защо я отлагаме за време на мир?
аз напускам Цитаделата, моя напръстник
от пешки.
аз ти оставям за трофей черупката си.
А ти какво ще оставиш
в музея на безусловната ми капитулация?
© Деймиън All rights reserved.
Играта е сложна и проста едновремено..argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
