6.05.2009 г., 13:24

Знаехме го предварително, ти никога не грешиш...

1.3K 0 5

аз съм Голям и в черупка на броненосец,

шахматно оцветен, събирам армия.


Ако познаваше стратегията ми,

би оттеглил офицерското си достойнство

в лазарета на Eвтаназията.

Защо я отлагаме за време на мир?


аз напускам Цитаделата, моя напръстник

от пешки.

аз ти оставям за трофей черупката си.


А ти какво ще оставиш

в музея на безусловната ми капитулация?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деймиън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...