Сега, когато в тишината към небето гледам...
тъга поглъща моя взор...
не знам, но ме обзема обич и плаче моята душа-кошмар.
Величие? Продал си себе си за грехове.
О тишина, измамнице греховна...
майчице на злъч горчива не търси
туй що не съществува, проклятие е знай.
Звезди ,мечти и обещания...!?
Незатворени врати... само времето ще ни помогне
да бъдем хора със мечти.
Прохлада, студ, лъжа живота си отива...
а ние с теб знаем любовта че ни убива.