Ена (Елена Гоцева)
495 13486
May 16, 2008, 2:27 PM

Знаеш ли... 

  Poetry » Love
1231 0 26

                                                Благодаря на Бехрин за идеята!




Знаеш ли колко е страшно
обич да даваш,
а да няма кой да я вземе...
Знаеш ли колко е страшно
любов да даряваш,
а да нямат нужда от нея...
Клада с неистов копнеж
душата ти да изгаря,
тихо звездите да палиш,
с нежност да галиш безкрая
и да целуваш зората,
до себеотричане да се смиряваш...
Знаеш ли колко е страшно
сърце да разтваряш,
а да няма кой да ти вярва...




© Елена Гоцева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Любовта винаги е страшна...Не се страхувай, все пак някой хора казват че тя има и хубава страна...
  • Благодаря ви от сърце!
  • Сигурно е така! Много ми хареса, аплодирам те!
  • Жестоко до болка,но истинско и красиво откровение!Аплодисменти!
  • Благодаря ти, Ина
    Както казва Кадир, взаимността е частен случай
    Страшното е в общия случай...
    Благодаря ти!!!

    ПП Ина, къде се слагаш пък ти, още си толкова малка
    А какво да кажем ние с гайдите, дето отдааааавна сме минали 40-те...
  • Ей сега го откривам!
    Ами Кадир да е жив и здрав за провокациите!
    Получило се е страхотно и истинско...
    Сега е мой ред да те прегърна!
  • До болка знам колко е страшно...!Прекрасен стих!
  • Богат е този, който има какво да дава...
  • Благодаря ти, Дора!
    Дай Боже всекиму!
    И на теб ти желая весели дни!

  • Да ти е живо името! Слънчев празник!
  • Благодаря ти!
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • Ти поливаш
    цветето - душа
    със избистрена
    сълза.

    И разцъфва
    светла - песента -
    с цвят на утринна
    дъга...

    Честит Имен Ден, Елена!Бъди щастлива!
  • силно е !!!
  • Ена,прекрасно си го казала!Толкова болезнено, колкото е в действителност, а смирението,то е най болезнено, но се успява щом сметка не правим колко вземаме и колко даряваме.
    Поздравявам те искренно за думите ти и широко да се усмихваш
  • Благодаря ВИ!!!
  • Наистина, понякога даряната обич виси така цял век докато я забележат, дори и да на се забележи. Трудно е да се разбере човешката природа, иска непозволеното, а това, което пред себе си е сервирано, упорито продължава да не вижда. Хубав стих е, поздравявам Ви, заслужава си да влезнем във вашия профил, никога не ме разочаровавате.
  • Страхотно е!Посланието е изпълнено с болка и огорчение от неразбирането.Докосваш общочовешките стойности!
  • Със сигурност има някой, който чака тази любов!
    Въздействащ стих! Потръпнах!
    Прегръдка!
  • Дъхът ми секна!Наистина страшно откровение, Елена!
  • Хубаво поетично докосване се е получило!
    Поздрав за двечките!
  • Ех, Ели, направо нямам думи...!!!
    Благодаря и на теб, Бехрин!
  • Изживяното,изстраданото личи...И не се нуждае от гръмки метафори.Истинска си и докосваш! Поздрави!
  • Клада с неистов копнеж
    душата ти да изгаря,
    тихо звездите да палиш,
    с нежност да галиш безкрая
    и да целуваш зората,
    до себеотричане да се смиряваш...
    * * *
    Страшно е! И боли от думите ти...! Въздействаш!
  • страшно е...зная...
    много вълнуващ стих...трогна ме...
    с обич, мила Елена.
  • Благодаря ви!
    Всичко, написано от мен, е изживяно и е провокирано точно от изживяното.
    Не съм опитвала да планувам и обмислям предварително творбите си. Когато има нещо да бликне, то се появява спонтанно. Може би затова не пиша всеки ден... Може би затова творбите ми са повече откровения, отколкото поезия... Може би затова съм в този сайт...
  • Колкото и да е страшно, надявам се да е само плод на творчески устрем, не на реално изживяване!!!
Random works
: ??:??