Знаете ли коя съм?

Аз съм тази, която нежно сълзите ви ще изтрие.

Аз съм тази, която болката ви ще измие.

Аз съм светлината в мрака,

която на страшните места ви чака.

Аз си имам нужда такава,

на всеки в нужда, ръка да подавам.

Аз съм котката, която ви посреща,

и с мъркане премахва мъката гореща.

Вечер сама в завивките си се увивам

и без глас от мойте болки вия.

Не искам нищо да променям!

Не страдам от излишна суета.

Просто да знаете, че има такива!

Че не е толкоз противен света!