Знам
616
0
1
Знам
Един единствен жест аз искам да усетя.
На ласка палеща неистово духа.
На жарък поглед, грабващ ме изцяло.
На дъх свистящ през мене, в мен, в нощта.
Една любов поиска да ме следва.
Сега не мога да й позволя това.
Не бива толкоз нежно да я гледам,
А мога, но не искам да я спра.
Простих си с мъка, но не искам да я давам.
Не може друг така да я обича и цени,
И тъй да се топи с подобен плам за нея.
Не искам никой в нея да се врича през сълзи.
И няма да я дам... ако поискам.
Но ще поискам ли - не знам.
Каквото е сега, ще го подтискам.
И все ще оцелея... знам.
© Стелла Велинова All rights reserved.
