Знам какво е
Да мечтаеш за пристан след препиване с топли морета
да те теглят на сушата вкопчени в теб обещания -
знам какво е в душата моряшка да няма небета,
нито дъно, в което безславно да се удавиш.
Знам какво е да бъдеш препълнен от отчаяние
и да късаш плътта си, полудял без човечност.
Да убиеш всяка нравствена клетка, защото така трябва -
да се впишеш в живота със смазваща липса на честност.
Знам какво е да чакаш пристиснат безкрай в часовете,
и там, оглушал в тишина, свит до възел на котва,
да видиш смъртта, надничаща кротко зад страховете,
когато с тъгата, преситен, изгубиш посоката.
Знам какво е затънал до шия във плаващи пясъци
да не можеш да дишаш, да хриптиш и да молиш
за последния залък надежда с лъжливи отблясъци,
и за вяра, върнала в правия път всеки безбожник.
Знам какво е да търсиш подслон след преяждане с думи,
сладки думи от захарна къща с адрес на предатели,
диабетно залиташ от счупени в локвите бури
и потъват кораби, пълни до вчера с приятели.
Само ти не потъвай, ако трябва изпий ги моретата
и солта им изстрадай в прибоя на мъртви мечти,
измълчи изтънялата островна мъка безцветна.
Знам какво е, когато те дърпат от всички страни.
Знам какво е, но ти не потъвай, препил и преситен,
след стихии, апостоли и мними спасители. Изправи се
с чисти очи, като църква, в последната битка,
и сам реши кой си: победен, или победител.
© Мария Ганчева All rights reserved.
