Oct 13, 2021, 5:56 PM

Знам какво е 

  Poetry » Phylosophy
1297 5 12

Да мечтаеш за пристан след препиване с топли морета

да те теглят на сушата вкопчени в теб обещания -

знам какво е в душата моряшка да няма небета,

нито дъно, в което безславно да се удавиш.

 

Знам какво е да бъдеш препълнен от отчаяние

и да късаш плътта си, полудял без човечност.

Да убиеш всяка нравствена клетка, защото така трябва -

да се впишеш в живота със смазваща липса на честност.

 

Знам какво е да чакаш пристиснат безкрай в часовете,

и там, оглушал в тишина, свит до възел на котва,

да видиш смъртта, надничаща кротко зад страховете,

когато с тъгата, преситен, изгубиш посоката.

 

Знам какво е затънал до шия във плаващи пясъци

да не можеш да дишаш, да хриптиш и да молиш

за последния залък надежда с лъжливи отблясъци,

и за вяра, върнала в правия път всеки безбожник.

 

Знам какво е да търсиш подслон след преяждане с думи,

сладки думи от захарна къща с адрес на предатели,

диабетно залиташ от счупени в локвите бури

и потъват кораби, пълни до вчера с приятели.

 

Само ти не потъвай, ако трябва изпий ги моретата

и солта им изстрадай в прибоя на мъртви мечти,

измълчи изтънялата островна мъка безцветна.

Знам какво е, когато те дърпат от всички страни.

 

Знам какво е, но ти не потъвай, препил и преситен,

след стихии, апостоли и мними спасители. Изправи се

с чисти очи, като църква, в последната битка,

и сам реши кой си: победен, или победител.

 

© Мария Ганчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??