Feb 23, 2016, 8:54 PM

Знам, приятелко…

  Poetry » Love
989 1 0

Знам, приятелко, страдаш,

Живота злобно те събаря,

Но ти пак намираш сили и се изправяш!

 

Знам, приятелко, плачеш,

Всеки се опитва да те сломи,

Но ти пак лошо не казваш.

 

Знам, приятелко, те боли,

Съдбата с теб се подиграва,

Но ти пак с усмивка продължи.

 

Знам, приятелко, духа ти е сломен,

Времето не ти дава и малък шанс,

Но ти пак не спираш да се бориш и ден .

 

Знам, приятелко, много ти тежи,

Не спираш никога дори за миг,

Но едно запомни-моята ръка винаги твоята ще държи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Таскова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...