Jun 26, 2009, 11:55 PM

Знам, ще дойде този ден

  Poetry » Love
1.6K 0 0

Знам ще дойде този ден

 

 

В очакване сега аз тръпна,

в очакване и в празнота.

 Очаквам аз присъда тежка,

очаквам мойта самота!

 

Оглеждам се навред около мене.

Навсякъде аз виждам твоите очи.

Лицето ангелско, с което,

разтапяш в мене всичко ти.

 

Дадох ти време да мислиш,

а отговора знаех и днес.

Но все си представях, че ти си

за мене най-благата вест.

 

Сега светлината не виждам,

сега всичко е мрак

и гасна по тебе, и гния,

и тъна в черната паст!

 

Разбъркани мисли в главата,

гонят те мойте мечти

и искат да ми покажат вредата,

която нанесе ми ти!

 

Опитвам се да те мразя,

опитвам да те залича,

но как да намразя душата,

обикната от мойта душа?

 

Как да изтрия лика ти,

останал далбоко в мен?

Как да измия срама си,

че друг ти избра, а не мен!

 

Въпроси задавам безбройни,

а отговор няма за тях

и сякаш в тунел аз се лутам  

и пътя не виждам без тях.

 

Че ме обичаш аз зная,

с всяка част чувствам го аз,

и си объркан, и даже  не знаеш,

мен ли си искал, за теб ли съм аз ?

 

Несигурност плахо в теб се пропива

и искаш да знаеш сега,

дали има други,

 с които да чустваш това.

 

Объркан навсякъде търсиш,

а отговорът е в твойто сърце.

Желания плътски обръщаш

а стигаш... до къде ?

 

Аз пътя винаги търся,

обратно към твойта душа.

И искам да следвам гласа си,

и искам към теб да вървя !

 

Животът е тежък – аз зная

и знам, че ще страдаш сломен

и всеки път, щом ранят ти душата,

по-близо ще идваш към мен !

 

Исках аз да те пазя ,

 да не усетиш тази тъга.

Исках да ти открия нещата,

които нямат цена!

 

Сега аз те гледам и виждам ,

че искаш да минеш и сам

по пътя трънлив на живота

да падаш и ставаш без срам.

 

Решението ти аз приемам -

това си е твоя живот

и вечно за теб ще се моля -

дано в теб остане живот!

 

На времето аз се надявам

и зная, приятел е с мен,

и зная реда на нещата,

и знам - ще се върнеш при мен!

 

Някои ден, уморен от всичката злоба,

ще седнеш и ще се сетиш за мен.

Фалшивите маски и хора

сами ще те върнат при мен .

 

Тогава аз ще те хвана

 в прегръдка най-топла с любов.

Ще искам неща да ти кажа,

 но ще малча зарад теб.

 

Тогава ще чуя сърцето,

 тогава ще вдигна глава.

Тогава в мен ще се върнат,

 и вярата, и любовта!

 

И двамата с теб, оценили

 вълшебното чуство в нас,

напред ще вървим с нови сили.

Тъгата остава зад нас.

 

Очи в очи с тебе спрели,

ръка за ръка с теб вървим.

Тяло до тяло опрели.

Една съдба с теб делим!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юри Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...