Jan 2, 2024, 11:06 AM  

Зная

  Poetry
440 2 2

                                            Зная

 

 

Знам какво е истински да обичаш

и знам какво е отново да си сам.

На любима жена в любов да се вричаш,

и пак да я загубиш в света голям!

 

Знам какво е да си сам вечерта,

сам заедно с моите Тъга и Самота.

С чаша червено вино пием за Любовта,

моята е празна а тяхната е недокосната.

 

Знам какво е да си далече от своите деца,

далече съм от рожбите ми но са ми в душа.

Нося ги в сърцето си, те са ми гордостта,

мойте синове са част от мен, част са от рода!

 

Знам какво е мечта и думата борба,

всяка ден я водя за да я сбъдна, мечта.

С благословията на Бог пиша моите слова,

стихове за хората и благодаря на Бог за това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

  • За много години.Блатодаря ти.
  • За много години, Вальо! Натъжи ме, но пожелавам ти да имаш гостенка, която да не си иска да си тръгне и която да не искаш да я пуснеш.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...