Зов за свобода
Аз знам, че ти за мен не си,
но как да ти го кажа?
В сърцето ми, скръб се таи
и болка ме изгаря.
В очите ми безброй сълзи,
а твойта мъжка власт
в клетка ме държи.
Освободи ме ти.
Различни сме,
ти разбери,
допирни точки няма.
Така вредим на двама ни,
искам да те няма,
спомените да забравя.
За свобода копнея аз
и гасна всеки ден.
Отчаяна пред теб стоя,
но милост нямаш ти към мен.
Дали ще свърши адът някой ден?
Ще мога ли аз всичко да забравя?
Един апел към теб отправям,
спри с тази измислена любов,
изслушай моя зов:
Различни сме,
ти разбери,
допирни точки няма.
Така вредим на двама ни,
искам да те няма.
Спомените да забравя.
© Десислава All rights reserved.
