Стъпила върху килима прашен,
на лятото прегряло от омара,
на гънки свила тънковея вятър,
издуха нажежената и пара.
С гердан от жълъди и жълта круша,
с нектар от грозде и рачел,
есен с кошница от зряло плодородие,
сочна като рубенсов модел.
Стъпва в дните – длани топли,
от любовно жарко лято,
по тъкани черги от листопада,
в шепи пълни с обич-вино разлято.
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
