Изтръпнал си –
светът ти се руши,
халите озъбено бесуват…
Не, не унивай,
а ме погледни –
за тебе зрънце обич нося!
Объркан си…
Ни миг по-късно,
сега ела,
в сърцето ми се приюти!
За себе си ли?!
Не, нищичко не прося…
А само, своя смисъл разгадал,
да продължиш по пътя.
© Росица Танчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Зеънце обич. Много мило.