Изтръпнал си –
светът ти се руши,
халите озъбено бесуват…
Не, не унивай,
а ме погледни –
за тебе зрънце обич нося!
Объркан си…
Ни миг по-късно,
сега ела,
в сърцето ми се приюти!
За себе си ли?!
Не, нищичко не прося…
А само, своя смисъл разгадал,
да продължиш по пътя.
© Росица Танчева All rights reserved.