23 мар. 2013 г., 16:43

Зрънце обич

1.3K 0 14

Изтръпнал си –

светът ти се руши,

халите озъбено бесуват…

Не, не унивай,

а ме погледни –

за тебе зрънце обич нося!

Объркан си…

Ни миг по-късно,

сега ела,

в сърцето ми се приюти!

За себе си ли?!

Не, нищичко не прося…

А само, своя смисъл разгадал,

да продължиш по пътя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По заглавието помислих, че е проза - не погледнах формата.Предпочитам прозата - дългите, смислени разкази, новели, романи. И видях -хубаво стихотворение, но всъщносът може да стане и план за разказ. Интересен разказ.
  • Зеънце обич. Много мило.
  • Това е обич в чист вид, Росица. Поздравления.
  • поздрави!
  • Пътят не е толкова важен, колкото начина, по който го изминаваш. Нека е с достойнство и чест!
    Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...