23 мар. 2013 г., 16:43

Зрънце обич

1.3K 0 14

Изтръпнал си –

светът ти се руши,

халите озъбено бесуват…

Не, не унивай,

а ме погледни –

за тебе зрънце обич нося!

Объркан си…

Ни миг по-късно,

сега ела,

в сърцето ми се приюти!

За себе си ли?!

Не, нищичко не прося…

А само, своя смисъл разгадал,

да продължиш по пътя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По заглавието помислих, че е проза - не погледнах формата.Предпочитам прозата - дългите, смислени разкази, новели, романи. И видях -хубаво стихотворение, но всъщносът може да стане и план за разказ. Интересен разказ.
  • Зеънце обич. Много мило.
  • Това е обич в чист вид, Росица. Поздравления.
  • поздрави!
  • Пътят не е толкова важен, колкото начина, по който го изминаваш. Нека е с достойнство и чест!
    Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...