Зрънце обич

Поезия » Любовна

1.3K 0 14

Изтръпнал си –

светът ти се руши,

халите озъбено бесуват…

Не, не унивай,

а ме погледни –

за тебе зрънце обич нося!

Объркан си…

Ни миг по-късно,

сега ела,

в сърцето ми се приюти!

За себе си ли?!

Не, нищичко не прося…

А само, своя смисъл разгадал,

да продължиш по пътя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Bezzhichen (Безжичен)

По заглавието помислих, че е проза - не погледнах формата.Предпочитам прозата - дългите, смислени разкази, новели, романи. И видях -хубаво стихотворение, но всъщносът може да стане и план за разказ. Интересен разказ.

2013-05-06T15:22:16+03:00
B (Немо)

Зеънце обич. Много мило.

2013-04-25T20:12:23+03:00
malkiatprintz (Филип Данчев)

Това е обич в чист вид, Росица. Поздравления.

2013-03-31T02:09:32+02:00
Dani60 (Йорданка Пешлова)

поздрави!

2013-03-30T16:17:12+02:00
muhaninja (Кирил Ганчев)

Пътят не е толкова важен, колкото начина, по който го изминаваш. Нека е с достойнство и чест!
Поздрави!

2013-03-26T23:41:55+02:00