Зуница
Загубих те в рояка от вселени.
Остана с мене верният ми стих.
Различна съм и вече неизменно
на други теми аз го посветих.
Живееше във него постоянно,
дори когато нямаше те там.
Отне ми най-приятелското рамо,
дано добре се чувстваш - гол и сам.
От всичко ще остане бледен спомен,
защото идва трайна есента.
И само неотклонно лист отронен
ще сложи най-голямата черта,
която като зуница ще грее -
с различни багри, дъжд подир дъга.
В стиха ми ще остане суховеят,
донесъл подир себе си тъга.
© Елия All rights reserved.
