Зверчетата безсъници не хапят
Безсъницата тихичко въздиша,
рисува златни руни, по тавана.
С носленце мокро бута ме - да пиша,
с перо от сън. Но как ли да го хвана?
Звездите вън са с облачни пижами,
в небето кадифено се прозяват.
И мятат лъч - да заловят съня ми,
щурчетата приспивно ми напяват.
Разрошвам с пръсти козинката мека,
безсъницата палаво се блещи.
Магия правя, бавно и полека,
от думи, звезден прах...И още нещо.
Безсъницата клепките притваря,
и светли думи по дланта ми капят,
с лъжичка обич, в тайната отвара,
зверчетата безсъници не хапят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
