Jan 12, 2008, 2:23 PM

Звезда

  Poetry » Other
1.1K 0 2
 

Под сянката в очите ми се скри.

Остави ме незряща.

В пълнолуние.

Затвори скришно външните врати,

заключи ме,

да си отида не ме пусна.

Под сянката в очите ми - в зениците,

отне от мен

сълза любов.

А в сутринта ми отлетя със птиците.

Със звездната си нишка

ме оплете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джули All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...