Една звезда в безсънните ми нощи
огря просторите на моето небе.
И всяка вечер аз я търся още
лъчи от обич да ми донесе!
Уви, години този небосвод,
пустее празен, залези брои.
А времето забави своя ход.
Звездите без една - не са звезди!
Така и ти от мене си отиде.
Изчезна в необята без следа.
Сега земята носи твойто име,
защото ти бе моята звезда!
© Божидар Георгиев All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
