Dec 17, 2015, 6:37 PM

Звезда

  Poetry » Other
517 0 8

Самотен си сред хиляди звезди,
защото светиш с друга светлина
и питаш се защо ли те боли
от безразличието към чуждата съдба.

Сърцето ти е вечно неразбрано
и чудиш се дали ще издържи,
докато бъде нявга разгадано,
че се раздава без да му тежи.

Самотно светиш със една надежда
да топлиш другите звезди,
докато всички вкупом се събудят
за саможертвени и светли дни.

И знаеш, никак не е лесно
по пътя верен да вървиш,
но сигурна съм ще го извървиш със песен
и вяра за щастливи бъднини.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!!!
  • И аз познавам такива звезди. Малко са, но без тях небето ще е тъмно. Но пък е пълно със светещи пуяци, които хвърлят само пушек. Поздрав!
  • Всеки един от нас е по малко самотник.Затова сме различни.Надявам се за добро.Поздрав от мен!
  • Благодаря ви
  • Чудно!Бравос на момичето!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...