Jun 29, 2014, 7:12 PM

Звездата, която засенчи голямата луна

  Poetry » Love
575 0 0

Денят свърши.

Настана вечер.

Изгря луната която скри звездите,

с изключения на една звезда,

която засенчи голямата луна,

и това си ти,

най-прекрасната за мен жена.

Спи спокойно, звездичке моя,

и сънувай само любовта.

Но преди да заспиш,

искам да те прегърна и целуна,

и после усмихнат да ти кажа,

че ти си едно съкровище за мен.

Усмихна се и заспа,

но нейната звезда продължи да засенчва

голямата луна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...