Звездата твоя само ме окриля...
Звездата твоя само ме окриля
дори далеч да е сред небосвода.
Сърцето ми в туптеж открива сила
за вярата в цъфтящата природа.
Дори далеч да е сред небосвода
красив е блясъкът ти, чудотворен.
В нощта си ти живота и кивота,
и светъл лъч в съня ми неуморен.
Красив е блясъкът ти, чудотворен
и вдъхновението ме закриля.
Духът ми влюбен, славещо отворен,
проглежда с аурата на яркост мила.
От всички светове със чар безброен
звездата твоя само ме окриля.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
