Звезден син плюш желание
Всеки ден съм те чакала
като тлееща жарава
от слънцето и вятъра
и близо до отблясъка
на лумнали и светли очи,
със затаен дъх, само миг
късо съединение
и смътно опиянение.
Тихо отваря вратата
и усмивка разтяга,
на време щастливо, и в тон,
с лек, мелодичен баритон,
и вперен поглед, полунощ е,
звездно небе, син плюш е,
през завеси желание,
всеки ден съм те чакала.
като тлееща жарава
от слънцето и вятъра
и близо до отблясъка
на лумнали и светли очи,
със затаен дъх, само миг
късо съединение
и смътно опиянение.
Тихо отваря вратата
и усмивка разтяга,
на време щастливо, и в тон,
с лек, мелодичен баритон,
и вперен поглед, полунощ е,
звездно небе, син плюш е,
през завеси желание,
всеки ден съм те чакала.
© Мариола Томова All rights reserved.
