Nov 5, 2021, 6:49 AM

Звезди

  Poetry
622 4 0

ЗВЕЗДИ

 

Високо горе поглеждам,

в очите ми греят звезди.

Всяка от тях нежно оглеждам

и си мисля, че била съм сред тях и преди.

 

Може би някога, в минал живот,

съм разпервала птичи криле?

Може би някога била съм пилот,

или може би била съм небе?

 

Но не... била съм звезда.

Хората на звездите много приличат.

И двете след себе си оставят следа,

ако светят силно и силно обичат.

 

И даже човекът да е само човек,

а звездите просто звезди,

на небето и земята пак ярко светят,

дори и когато са сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...