Nov 5, 2021, 6:49 AM

Звезди

  Poetry
631 4 0

ЗВЕЗДИ

 

Високо горе поглеждам,

в очите ми греят звезди.

Всяка от тях нежно оглеждам

и си мисля, че била съм сред тях и преди.

 

Може би някога, в минал живот,

съм разпервала птичи криле?

Може би някога била съм пилот,

или може би била съм небе?

 

Но не... била съм звезда.

Хората на звездите много приличат.

И двете след себе си оставят следа,

ако светят силно и силно обичат.

 

И даже човекът да е само човек,

а звездите просто звезди,

на небето и земята пак ярко светят,

дори и когато са сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...