5.11.2021 г., 6:49

Звезди

623 4 0

ЗВЕЗДИ

 

Високо горе поглеждам,

в очите ми греят звезди.

Всяка от тях нежно оглеждам

и си мисля, че била съм сред тях и преди.

 

Може би някога, в минал живот,

съм разпервала птичи криле?

Може би някога била съм пилот,

или може би била съм небе?

 

Но не... била съм звезда.

Хората на звездите много приличат.

И двете след себе си оставят следа,

ако светят силно и силно обичат.

 

И даже човекът да е само човек,

а звездите просто звезди,

на небето и земята пак ярко светят,

дори и когато са сами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивет Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...