Сродните души
Случайно я срещнах - душата си сродна -
мечтата желана на всички поети...
Рождената моя звезда пътеводна,
до нейната ярко започна да свети!
Вълшебният огън в душата протича...
С Божествена, чиста, любов ме прегръща.
Без думи разбирам, че тя ме обича.
С любов безусловна и аз ѝ отвръщам!
Щом вечер настане, звездите изгряват,
ще видиш две ярки сред тях в небесата,
с лъчите си пътя ще ти озаряват,
към знайни, незнайни страни на Земята!
Привържи на пристана твоята лодка
и ние във образ на ангели бели,
ще тръгнем със тебе на звездна разходка
в далечни, безкрайни космични предели!
Прости се с тъгата. С любов, с вдъхновение
почувствай простора, окъпан в прохлада,
как чистите мисли пораждат прозрение...
И знай, че душата ти няма да страда!
23,30 ч., 8 ноември 2013
("Повеите на любовта" - първа книга")
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
