Тези звезди нещо ме питат.
Опасно мигат с очи.
Облакът ръси сълзи,
Събирам ги в плик.
Мъглата пълзи, като опасна змия.
Не те виждам. Чувам само вик.
Слънцето усмивка скри.
Пак ще вали.
Наоколо пламват любовни искри.
Ще дойдеш, нали?
"Звездите ме питат.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
