От прах дошла съм
и с вятъра ще си отида,
аз, Никоя с теб
и Някоя понякога... бездомна.
Раздадох се изцяло и далеч,
звездите само го видяха.
От толкова любов, която подарих,
разбрах - безплатна само е луната.
Умрях хиляда пъти,
но болките си надживях,
погребваха ме чужди страхове,
от обичта ми гдето се бояха.
Не ги забравих, само им простих,
поучих се и заживях
за смисъла единствен от живота
- обичана, обичаща децата.
© Галина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
