Звездите само го видяха
От прах дошла съм
и с вятъра ще си отида,
аз, Никоя с теб
и Някоя понякога... бездомна.
Раздадох се изцяло и далеч,
звездите само го видяха.
От толкова любов, която подарих,
разбрах - безплатна само е луната.
Умрях хиляда пъти,
но болките си надживях,
погребваха ме чужди страхове,
от обичта ми гдето се бояха.
Не ги забравих, само им простих,
поучих се и заживях
за смисъла единствен от живота
- обичана, обичаща децата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
