Звездна Любов...
Звездна Любов...
(безсъние в лятна нощ)
... В безкрайният цикъл на Творението
всички сме били звезди...
... Как сме се озовали тук?...
В тая нощ уплашени звездите
несъзвездно пръснати по нов
начин си нашепват страховити
приказки за смърт и за любов...
... Нощен Вятър виещ във листата,
някъде простенващ скършен клон,
падаща звезда и в тъмнината
озарен от нея небосклон...
Всички сме родени от звездите,
някога били сме звезден прах
и когато тук ни свършват дните
връщаме се винаги при тях...
Гости сме на нашата Планета,
но със Жребий дяволски щастлив-
да сме тук във Времето, отнето
от Вечността, в Големият ѝ взрив!...
В тая нощ загледан към Безкрая
мисля за човешката съдба,
но е трудно сам да осъзная,
че била си и ще си звезда!...
И въпрос единствено на Време
е да се превърнем пак в звезди,
а това Божествено въртене
вложено е в нашите гърди...
Аз ще бъда огнена Комета-
щом се блъснем и ще изгоря,
а след мен разискрена ще свети
многоцветна огнена следа,
но в Прераждането безконечно
може би пък Бог ще разреши,
нещо скъпо да остане вечно:
Любовта в Човешките души...
... Затова в Поредното въртене
върнем ли се в нашата Земя,
в стъпките ти водещи към мене
пак ще никнат: ето тез цветя.
На росата в капките сребристи
ще се къпят слънчеви лъчи,
вятърът отново поривисто
ще люлее тревните вълни...
Пак ще бъдеш с цвете във косата
и букет от рози ще ти дам,
пак ще потреперят сетивата
щом докосна нежният ти свян...
И отново в тайните ни срещи
в следващият Кръг от Вечността,
в пламъкът от ритуални свещи:
пак ще те покръствам във Страстта...
Тя пък: по Безкрайност умножена
във космическите дълбини,
ще изпълва цялата Вселена
с нови, не избухнали звезди!...
Пак ще те обичам необмислено
както Мъж обичал е Жена...
... Тръгнеш ли си, бих разбрал единствено,
че била си някога Звезда!...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
