Следя как сянката ти лека
танцува в звездната трева
посред земята и небето,
между живота и смъртта.
Не стигат думите – танцуваш:
над теб звезди, звезди под теб;
въздушната ти сянка плува
край твоя уморен поет.
Сама танцуваш в нощ прозрачна –
летиш над звездната трева.
Протягам длан, но ти проблясваш
и се разтваряш във нощта.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
