И този ден безславно си замина

Изпращам го помахвам му с ръка

Стрелките на часовника отмерват 

отрязъци самотна тишина

Какво направихме пропуснахме и преживяхме

остава без значение, уви...

когато си направим равносметката

и на вечерта се насладим

Надявам се и утрото да срещна

Ще бъде много по- красив деня

изпълнен с обич, доброта и нежност

със детската невинност на мига

Благодаря, че този ден посрещнах

че залеза изпратих в тишина

Във този миг, затворен в тиха вечност

угасват хора нейде по света.

Поемат път загадъчен, незнаен

Превръщат се в студена светлина

която в миг небето осветява

Звезди се раждат плахо през нощта

И хем са хора, хем звезди далечни

Красиво светещи изгубени души

намерили се в мрака на Безкрая

Отправили към Бога своите очи

Обичайте се докато ви има

на тази грешна и разпътена земя

за да пречистим, възвисим душите си

За да я има просто любовта