19.07.2022 г., 19:08

Звездни души ( по Калоян Христов )

1.3K 1 1

И този ден безславно си замина

Изпращам го помахвам му с ръка

Стрелките на часовника отмерват 

отрязъци самотна тишина

 

Какво направихме пропуснахме и преживяхме

остава без значение, уви...

когато си направим равносметката

и на вечерта се насладим

 

Надявам се и утрото да срещна

Ще бъде много по- красив деня

изпълнен с обич, доброта и нежност

със детската невинност на мига

 

Благодаря, че този ден посрещнах

че залеза изпратих в тишина

Във този миг, затворен в тиха вечност

угасват хора нейде по света.

 

Поемат път загадъчен, незнаен

Превръщат се в студена светлина

която в миг небето осветява

Звезди се раждат плахо през нощта

 

И хем са хора, хем звезди далечни

Красиво светещи изгубени души

намерили се в мрака на Безкрая

Отправили към Бога своите очи

 

Обичайте се докато ви има

на тази грешна и разпътена земя

за да пречистим, възвисим душите си

За да я има просто любовта

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив стих ,Роси изпълнен с много мъдрост и смисъл !

    Обичайте се докато ви има
    на тази грешна и разпътена земя
    за да пречистим,възвисим душите си,
    за да я има просто любовта.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...