Звездното небе затанцува последен танц
Щом научих, че звездите
дори да светят
те са далече
и може да не съществуват.
Танцуваха и блещукаха,
съвпадаше с ритъма на сърцето,
дишаше заедно с тях
и правеше ми услуга.
Радвах им се нощем,
блестяха като погледа твой,
щом зърнеш очите на любовта.
Толкова време пропилях,
мислейки за щастието,
вместо да го хвана.
Светулките затворени в буркан
огряваха в непрогледния мрак
ала умираха бавно...
отнех им живота.
Щастието е светулка,
не мога да го хвана и затворя,
трябва да диша и има нужда
от самостоятелност и свобода.
Всяваше смут у мен
дето толкова рядко се появяваше,
стори ми се, че сънувах
как крещях, гласът ми се загуби.
Остана само шепотът,
който не достигна до теб,
решил, че нямам какво да кажа,
усмихна се и обърна гръб
на онова, което можехме
да сбъднем.
Звездите умират,
остава светлината.
А когато и тя изгасне,
остава самотната тъга.
© Слънчоглед All rights reserved.
