Звездну
Да съ чите миеку
И таа нощ ихидни съ звездити.
Бармано мъ гледъ с нижилание.
Край мен пуети, сплитът и ръзплитът
думити в изгаръщи пусланиа.
Наливъй бармъне, жа бъда као тех.
Нибету разшири ми, крагузору.
Жа пулита в съзвездиа ут грех,
либоф, нусталгиа, да съ уморъ.
Утпивъм глъткъ, вторъ - ету виж
възседнаа вечи стройнъ звезднъ Лиръ
и възфълявъм Бусманци место Париж
а место Пиринеити - Балабаиро.
Нъд мен са хили Малкио Мечок.
Те тва звездите, май са се отбрани.
Наливай ощи... те тъй за отскок,
дан'мъ отпущи, те тъй кат мъй фанало.
С'я са носа в нек'ви Еридани.
Бе кви са тези имина и кой ги слагъ.
Аструномити са лелей... мани, мани...
шшш, ей... я сипи ми ощи ина благъ.
И ету мъ летъ из висинити,
звездити - па ехидну ми са хилат.
Атласъ си загубих куту днити,
а туй съзвездие... кръщавам гу - Къмилъ.
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.
