Звездоброец
Някой ден ще избягам от тебе,
за да скитам сама из простора!
Ще поема по пътя вълшебен
все нагоре, нагоре, нагоре…
Ще се спра само миг на Луната,
без да чувствам ни глад, ни умора,
ще погледна надолу Земята
и ще бързам отново нагоре!
Как огромни ще бъдат звездите,
между тях своя път щом открия,
ала всички пътеки са скрити
от една неоткрита магия.
Ще се лутам безкрайно, с години,
ще завиждам на нечия младост…
Може би и комета ще мине
и на мен ще се смее злорадо.
Ще си тръгна по някое време,
ще почукам на твоя прозорец,
но не зная дали ще приемеш
ти един закъснял звездоброец…
© Елка Тодорова All rights reserved.
