Звуци и песен

Звуците в света говорят, и тишината звук е също.

Песента магия е - мост е тя и територия, на звуците събрание.

На мисли-чувства и момент тържествен-тежък-лек прекрасен израз.

Леко тя се ражда - и е пътека тясна на труд душевен и духовен.

Чуваш птица някаква да вика-пее.

Кучето да лае, свинята да грухти.

Звуците са песен-песен, те са и препятствия понякога.

Напрежение чувстваш - звук вътрешен това е.

И лай на куче потвърждава.

Сменѝ веднага мисълта, поглед вътрешен и външен отмести си ти тогава.

Отстрани мини. Събитията на живота шум и песен са.

Погледай малко, помислѝ, уважаваш ти така звучащите звуци на света 

Гледането, мисленето и делата - звуци са това - твои звуци.

Светът звучи - звучѝ и ти.

Той мълчи - и ти за малко замълчѝ, послушай да доловиш нещо ново.

Вън - светът и неговите звуци, и вътре - песен твоя - едно и също е това, и да бъде трябва.

Мълчѝ и слушай, гледай, действай адекватно!

Светът гледа, слуша, мисли непрестанно - прави и ти това.

Ушите и очите твои - с природата разнообразна свързват те!

Разнообразието, песен тази - за тебе, за света говорят, казват ти да правиш ти какво.

Слушател, зрител и танцьор си.

Да излезеш винаги ти можеш от пещерата безизходна.

През дупката, през малкия отвор на песента.

"Слава на Велес, на Лесничея (скромен) слава"

Започни да пееш ти, и варирай до безкрайност.

Насити душата своя със звуци сам.

Звуците разнообразни тези нови мисли ще родят.

Разходка на душата песента е!

Точило за духа твой устремен към цели свои.

Душата само да увлича тя не бива, песента ти храни и духа!

"Мисли, мисли ти принц безсмъртен.

И нека радост неуморно-бодра, от тебе вечно да струи!"

Радостта духът що радва, от песента-прославяне се ражда.

Тази песен хилава, елементарна първо е, а после мощна - с лъчи и хиляди нюанси!

За песента човешка скромна да кажа още мога и това.

Загубиш се когато в тъмнината, на трън досаден се натъкнеш,

Мисълта включѝ, ушите и очите.

За да "трънът" този ти извадиш и досадата развееш,

Запей със воля - или тихо с глас и нисък тон.

Ако слушаш някога, и не чуеш нещо и не видиш, за да тръгнеш по-нататък,

За боговете ти спомнѝ си, да пееш започнѝ.

Слава, слава, слава!

На песенна "разходка" тръгваш ти, към изхода на пещерата тъмна - чрез тази песен на прослава.

На тягостта магнитът, ентропията безизходна ще ослабнат и отстъпят постепенно.

Орелът небесен от змии не бои се.

Атакувай ти в момента този своите змии.

Чрез песен твоя лична, скромна примитивна малко.

Начало на борба велика тя е.

На победа с гледки чудни е начало.

Не бой се - стреляй с песента.

От гледка никоя, или от повечето тях, не отвръщай своя поглед смел.

Щом мисъл тя съдържа, - мисълта на живота слънце е.

Показва ти тя тръните, през които пътека трябва да прокараш.

Без да очистиш пътеката своя, на деня прекрасен какви ще бъдат плодовете?

Как ще служиш на небесните орли?

Откъде ще дойде дух и настроение за песента безкрайна?

Звуците на песента са - вън и вътре - и твои лично.

Качи се върху тях, и кон - силен-устремен, нека те за теб да бъдат!

Слава на Велес - богът природен, всестранен, съвършен!

Той да пее може - и обича.

Слушай, гледай, действай с жизнената песен!

Ура

Лесничея