Звукът на слънцето
Какво като съм малка и не съм свободна,
какво като съм обич никак своя,
какво като пилея всичко в тебе,
душата си изгубих и сега съм бездна,
а ти обичаш да се рониш нейде другаде,
какво като съм само пристан време
и после пак ще отпътуваш,
никак мой и
пак ще се сбогуваш със нехаен поздрав,
какво... нали сега те имам,
най-щастливото ми преживяване.
Най-неумелото ми писане
и най-обърканата ми реалност.
Какво като те нямам, мило ангелче.
И искаш да си в мене, но уви далече.
Бъди и вятър и себепощада.
Разбий ме до учтиво четене.
И захвърли ме, аз съм скучна.
Не можеш да си смисъл на безсмислие.
А аз ще си представя как ще те прегърна,
и после ще умра от изстрела си.
© Йоана All rights reserved.
Просто представяне на краят на всичко. Опитах се да усетя. Как да го кажа. Животът понякога е твърде странен. Любовта е красива, но хората умират ли или живеят в любовта? Все странни въпроси. Да гониш себе си или да гониш другия? Слънцето ни „обикаля“ и благодарение на това живеем. А всъщност ние го обикаляме с движението на земята. Нали? Кой ще ми докаже обаче, че то не ни обикаля с прегръдката си. Собствени закони и все пак има връзка. Дано не го казах твърде неясно 
