Звукът на слънцето
Какво като съм малка и не съм свободна,
какво като съм обич никак своя,
какво като пилея всичко в тебе,
душата си изгубих и сега съм бездна,
а ти обичаш да се рониш нейде другаде,
какво като съм само пристан време
и после пак ще отпътуваш,
никак мой и
пак ще се сбогуваш със нехаен поздрав,
какво... нали сега те имам,
най-щастливото ми преживяване.
Най-неумелото ми писане
и най-обърканата ми реалност.
Какво като те нямам, мило ангелче.
И искаш да си в мене, но уви далече.
Бъди и вятър и себепощада.
Разбий ме до учтиво четене.
И захвърли ме, аз съм скучна.
Не можеш да си смисъл на безсмислие.
А аз ще си представя как ще те прегърна,
и после ще умра от изстрела си.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Изстрелът тук е „образен“, няма рискове от реални самоубийства
Просто представяне на краят на всичко. Опитах се да усетя. Как да го кажа. Животът понякога е твърде странен. Любовта е красива, но хората умират ли или живеят в любовта? Все странни въпроси. Да гониш себе си или да гониш другия? Слънцето ни „обикаля“ и благодарение на това живеем. А всъщност ние го обикаляме с движението на земята. Нали? Кой ще ми докаже обаче, че то не ни обикаля с прегръдката си. Собствени закони и все пак има връзка. Дано не го казах твърде неясно Хората се самоунищожават с тревогите си... Така де, споделянето на опит ни прави по-силни... Благодаря ви за топлото присъствие... -
Не е изход куршумът, живей за да обичаш! Харесах!
-
Такива да ги няма! Поетеса си, длъжна си да живееш и да радваш човеците с хубавите си стихове! Този също!
-
Чета те с удоволствие, защото си различна,нежна и пишеш прекрасно!
-
С Гавраил. Изобщо не си скучна. Обичам да те чета. Поздравления за стихото!
-
Йоана,явно звукът на слънцето се рони нейде другаде.Но не мога да се съглася че си скучна.Не се самоубивай!
-
Много ми хареса!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
