Той живееше далече от света.
Студена злоба мъчеше го от лета.
Нощем слушаше дъжда като дете,
Звярът тъжен беше,
Звярът с вкаменило се сърце.
Легенди носеха се за вида му,
ловците тровеха дори съня му.
Но никой не посмя да го погледне,
в гръб целеше всеки да посегне.
Зимата оставяха го да заспи,
напролет шепнеха му младите треви.
В топло лято, в есен мразовита, ...