2 сент. 2009 г., 19:08

Звярът

855 0 0

Той живееше далече от света.
Студена злоба мъчеше го от лета.
Нощем слушаше дъжда като дете,
Звярът тъжен беше,
Звярът с вкаменило се сърце.
Легенди носеха се за вида му,
ловците тровеха дори съня му.
Но никой не посмя да го погледне,
в гръб целеше всеки да посегне.
Зимата оставяха го да заспи,
напролет шепнеха му младите треви.
В топло лято, в есен мразовита,
нощем слушаше дъжда като дете.
Звярът тъжен беше,
Звярът с вкаменило се сърце.
Говореха за погледа му - бил зловещ,
и в тъмна пещера живял, в дълбока пещ.
Черно като въглен му било лицето,
чували го луд да вие из полето.
Но никой, никога и не видя тъгата.
И никой, никога за нея не разбра.
И никой, никога и не видя сълзата,
щом стрелата го улучи във целта.
Той живееше далече от света,
но злоба нямаше сега, а топлина.
Мъките отнеха му едни ръце,
Звярът тъжен беше,
той умираше, но вече със сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Безстрашна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...