Звъни телефонът...
""А как ще преживееш зимата, Дете на Лятото,
ти толкоз зими си забравило?!"
Маргарита Василева - враната
Вярваме в себе си. И във разделите...
Как по нощите светят словата!
Всичко странично е при умрелите...
Чувства натегнати. Стрела в тетивата.
Нежност се плиска в кристални бокали.
Черен нектар е нашият избор...
Омая, нирвана, що сме мечтали,
глътка прохлада от най-чистия извор.
Прашец от тревите, нежност на маргарити
искам отново на мен да дариш...
Виж, на небето, танцуват звездите,
а Малкият Мечо ляга да спи...
На съмване що ли се стеле росата?!
Господ ли рони бистри сълзи
за вплелите в слово Душа до Душата?!
Звъни телефонът... А отсреща: " Ти-ти-и-и-и"...
© Красимир Дяков All rights reserved.
