Apr 2, 2007, 7:53 PM

Зящто

  Poetry
812 0 1

          Защто излъга ме - не зная.

          Защто с чувствата ми святи подигра се.

          Нима смяташ, че от лед е моето сърце?

          Аз не съм като теб, разбери...

          Сърцето ми силно тупти.

           Разбрах, че ти не можеш да обичаш.

           Сърцето ти от камък е създадено

           и никой не може да го промени.

           От нашата история едно не разбрах:

           защто ме излъга и с чувствата ми се

            подигра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...